НАБЪБРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАБЪ̀БРЯМ, -яш, несв.; набъ̀бря, -иш и -еш, мин. св. -их и -ах, св., прех. Разг. Казвам, изговарям с бъбрене нещо или много неща; набърборвам, наприказвам, наговорвам2, наговарям2, надумвам2, надърдорвам. Единственият човек в Дервент, който беше го видял, беше старият Ставраки, но много нещо беше набъбрил той за Гатювското обущарче и поради това сега мълчеше. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 59. Дохождала,.., и кой знай какво ѝ набъбрала. Й. Йовков, СЛ, 16. Три пъти ми набъбра, / набъбра: "Калино Донки, малино, / малино, баш чорбаджийска дъщеря, / дъщеря, па нямаш герджик премяна." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 114. набъбрям се, набъбря се страд. набъбрям си, набъбря си взаим.
НАБЪ̀БРЯМ СЕ несв.; набъ̀бря се св., непрех. Разг. Бъбря много, до насита; набър‑
борвам се, наприказвам се, наговорвам се2, наговарям се2, надумвам се2, надърдорвам се. Те подхванаха новата тема с всичкия жар на своите ненавършени двайсет години. Едва успяха да се набъбрят за всички подробности около важното събитие. В. Райков, ПВ, 73.