НАБЪРДИЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЪ̀РДЍЛА мн., ед. (рядко) набъ̀рдѝло, ср. Диал. Набърделки; ватала. И той с особена приятност и с по-голяма, сякаш, лекота премята сега совалката и тупа с набърдилото. Т. Влайков, Пр I, 94. Кака и чичо Глигор, наведени над кросната, бързо соват и тупат с набърдилата. Т. Влайков, Пр I, 113.