НАБЪРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЪ̀РКВАМ¹, -аш, несв.; набъ̀ркам, ‑аш, св., прех. Разг. 1. Вземам част от нещо цяло или недокоснато (запазено за определено време или цели); набутвам. Тя не знае, че под единия обръч / на буренцето / съм провъртел със свърдел дупчица, колкото да влезе сламка. Тя е сигурна, че не мога да набърквам ракията. Т. Харманджиев, КВ, 533.

2. Бъркам¹, бръквам, пъхам някъде, където не трябва (обикн. ръка). Богданчо набърка ръцете си във водата, замърси я, Сулка го плесна по бузичката. К. Петканов, ЗлЗ, 224. набърквам се, набъркам се страд.

НАБЪ̀РКВАМ², -аш, несв.; набъ̀ркам, ‑аш, св., прех. Разг. Намесвам, замесвам някого, нещо в някаква работа, обикн. неприятна, опасна или непочтена; забърквам³. Петър: — Не искам да се бъркам във вашите работи. Огнян: — Но ако той [Миладинов] вече те е набъркал? Петър: — Той знае, че аз с политика не се занимавам. Г. Крънзов, Избр. п, 101. Слушай, председателят не е планина да му се тулят в сянката! Обул си гащи — вържи си ги! Не вземай пояс на заем! И защо искаш да набъркаш и мене в тая каша? Н. Хайтов, ПЗ, 67. Заптието спомена за някакъв "курултай" и набърка името на Гоце! П. Япов, ГД, 265. набърквам се, набъркам се страд.

НАБЪ̀РКВАМ СЕ несв.; набъ̀ркам се св., непрех. Разг. Намесвам се, забърквам се. Помниш я стачката в четиресет и осма. И тогава бе същото. Добре са това, стачките, стига да не се набъркват стачкоизменници. Б. Райнов, ЧЪ, 200. — Ти, дядо, недей забравя и русенската поразия на този същия Такев, който се набърка в любовната история на българина и туркинчето. А. Каралийчев, НЧ, 10. // Намесвам се в нещо, или в някаква работа без нужда, против желанието на някого. Ялмар му кимна с глава, скочи и обърна портрета на прадядо си с лице към стената, за да не се набърка пак в разговора им, както миналата вечер. Св. Минков, СЦ (превод), 26.