НАБЪ̀РЧЕН

НАБЪ̀РЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от набърча и от набърча се като прил. 1. За лице, чело и под. — който е с бръчки; сбърчен, набръчкан, сбръчкан, сгърчен. Той винаги бе намръщен, като че бе ял киселици, та устните му бяха свити, челото набърчено с многобройни ситни бръчици и рядко ще го зърнеш развеселен. Кр. Григоров, ОНУ, 178. В един ъгъл видяха съвсем малко легло. Приближиха. Там имаше някакво тънко вързопче — повито дете. Лицето му беше колкото голям лимон и също така бледо и набърчено. Г. Райчев, ЗК, 231. Па извади из пояса синия пешкир и зафана да отрива набърченото си лице и старешките си очи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 161. // Който има такова лице; сбръчкан, сбърчен, набръчкан. Зла бедност! Неволя! Души затъпели, / набърчени булки, деца застарели. Ив. Вазов, Съч. III, 124.

2. За водна повърхност и др. — който е на вълни, на бразди; набразден, набръчкан. Той с наслада плъзгаше погледа си по набърченото равнище на водния простор. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 10. Какво е слабият ветрец пред урагана? / И езерото набърчено пред океана? Ив. Вазов, Съч. V, 179-180.

Списък на думите по буква