НАБЪХТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЪ̀ХТВАМ, -аш, несв.; набъ̀хтя, ‑иш и еш, мин. св. -их и -ах, св., прех. Разг. Бъхтя (в 1 знач.), бия много, колкото е необходимо; набивам1, натупвам, напердашвам. Агронома ще бият!... Истински бунт!.. Ах, защо Илия не е тук! Как ще се справи сам тоя флегматичен старик? Те и него ще набъхтят! А. Гуляшки, МТС, 207. — Хайде, утрепи ме! — Старата викаше, устната ѝ трепереше. — Набъхти ме! Г. Караславов, Тат., 20-21. А българинът стои тихо и се подсмива под мустак, считайки робството си за заслужено наказание божие, работи и ожида ясни дни,.., набъхтва турците и сърбите и на цяла Европа дава грижи да не го остави да се развие целокупно. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 43. набъхтвам се, набъхтя се страд. и възвр.

НАБЪ̀ХТВАМ СЕ несв.; набъ̀хтя се св., непрех. Бъхтя се много, до насита.