НАВАЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВА̀ЖДАНЕ¹ ср. Разг. Отгл. същ. от наваждам1 и от наваждам се; наизваждане.

НАВА̀ЖДАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от наваждам2 и от наваждам се; напояване, навадване2. Мъчно се прокарваха вадите без тях [Райчови], още по-мъчително ставаше наваждането [на тютюна]. Ст. Даскалов, СД, 434.

НАВА̀ЖДАНЕ³ ср. Диал. Отгл. същ. от наваждам3 и от наваждам се; наклеветяване, оклеветяване, навадване³, насваждане, наковлаждане, наустване.

НАВА̀ЖДАНЕ⁴ ср. Диал. Отгл. същ. от наваждам4 и от наваждам се; навеждане3, навождане2.