НАВАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВА̀ЛВАМ, -аш, несв. (диал.); наваля̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. наваля̀л, -а, -о, мн. навалѐли, св., прех. и непрех. Навалявам1. навалвам се, наваля се страд.

НАВА̀ЛВАМ СЕ несв. (диал.); наваля̀ се св., непрех. Навалявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.