НАВАЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВАЛЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; наваля̀, ‑ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. наваля̀л, -а, -о, мн. навалѐли, св, 1. Непрех. За сняг — валя в определено количество или достатъчно, за да покрия земята или нещо. Настъпиха първите студове. Най-напред започна да пада слана, после наваля тънък пласт сняг. СбХ, 131. Времето се промени и една нощ върху стария сняг наваля нов, пресен. Й. Йовков, ВАХ, 121. Ала същата нощ отново навалява дебел сняг. Д. Бозаков, ДС, 60. // Безл. навалява, навали. Вали сняг в определено количество или достатъчно, за да покрие земята или нещо. Студовете хванаха от Никулден и държаха чак до пролетта. Поотпускаха през деня за час-два, колкото да навали, да натрупа нови преспи, и пак стягаха. Н. Нинов, ЕШО, 52. — Ти не знаеш. Горските хора не избират, а карат направо, за да не хванат пътеките им. А сега, както е наваляло, всяка следа личи отдалече. Ив. Хаджимарчев, ОК, 49.
2. Непрех. За дъжд — валя в определено количество или достатъчно, за да напоя земята. Нека си падне семето в пръстта, то нито гние, нито се разваля, като навали дъжд, пак ще си поникне. Й. Йовков, ЧКГ, 160. Колко пъти, уморен до смърт, той заспиваше толкова дълбоко, че когато се
събуждаше на заранта, под рогозката жмичкаше вода от навалелия дъжд през нощта. Кр. Григоров, Н, 88. // Безл. навалява, навали. Вали дъжд в определено количество или достатъчно, за да напои земята. Дъждомерът е една каца, на която е направена мярка да виждат колко пърста дъжд е наваляло за един ден, в един месец или в една година. Знан., 1875, бр. 5, 70.
3. Прех. За сняг — като валя, покривам някого или нещо. Понякога си лягаше вън и на сутринта от разголените си меса изтърсваше снега, който беше го навалял през нощта. Й. Йовков, ВАХ, 119-120. Носят се нагоре и надолу шейничките, крещят децата, заприличали на снежни човечета от навалелия ги сняг. Ст. Марков, ДБ, 30.
4. Прех. За дъжд — като валя, намокрям някого. — Василена не си доде, ще я навали дъжда. Й. Йовков, АМГ, 75. навалявам се, наваля се страд. от навалявам в 3 и 4 знач.
НАВАЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; наваля̀ се св., непрех. За сняг, дъжд, град — валя много, до насита. Тихън ми ветрец повело, / ситен ми дъжд завалело, / Дафинка от сън събуди. Дафинка люто кълнеше: / "Ветро льо, не навеял са! / Дъждо льо, не навалел са !" Нар. пес., СбГЯ, 87. Мома го люто кълнеше: / -"Ветре ле, не надухал се, / дъждо ле, не навалял се." Нар. пес., СбВСтТ, 389.