НАВА̀М

НАВА̀М нареч. Диал. Насам; навамо, навака. Противоп. натам, нанатам. Сега и поп Никола го забеляза. — Ела навам! — рече му той . — Зографът има нещо да ти казва. А. Христофоров, А, 134. Като бегале един навам, други натам — па се събрале. Нар. прик., СбНУ ХLI, 432. — Момите, либе, отвадат, / на лук, на зелен киселяк, / .. / Коги са натам отишле, / по суо Искър минале, / коги са навам върнале, / Искър е спрешел с брегове. Нар. пес., СбВСтТ, 474.

Натам-навам. Диал. Насам-натам; натамо-навамо. — "А бре човече! Що си таков! Що се не провреш по свето натам-навам, та да спечелиш некоя пара, да се облечеме бре, да се нараниме бре." СбНУ ХLV, 386.

Списък на думите по буква