НАВЕЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВЀЖДАМ1, -аш, несв.; наведа̀, -ѐш, мин. св. навѐдох, прич. мин. св. деят. навѐл, св., прех. 1. Наклонявам нещо надолу; привеждам, свеждам. Учителката и сестра ми стояха на земята и оттам пресягаха към клоните, навеждаха ги, беряха зрелите череши и ги слагаха в престилките си. К. Калчев, ПИЖ, 151. Елата се обърна към вятъра с тиха молба: — Духни по-силно! Наведи ме към водата! П. Бобев, ГЕ, 7. // За растение — отпускам надолу (листа, цвят, плод и под.). Слънцето се издигна и напече.. Житата се укротиха и наведоха класове, а над тях затрептя жежка мараня. И. Петров, НЛ, 255-256. Тръносливките, кривите сливи, дивите круши навеждат чорлави клони над политнали плетища и над сламени ниски стрехи. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 15. Там тополчица висока / на едина бряг расте, / а на другий — над потока / злак-бръшлян навел листе. П. К. Яворов, Съч. I, 7.
2. Наклонявам надолу, отпускам в неестествено положение (глава, лице, чело и под.). Тя бе навела лице .. надолу и се виждаше само черната ѝ като смола коса. Ив. Вазов, Съч. VIII, 129. Пелинко мълчаливо го погледна и като наведе глава, сложи устни на кавала. Елин Пелин, Съч. I, 27. Есенните цветя, осланени от първите слани, болно бяха навели извяхналите си главички. Ем. Станев, ПЕГ, 124. Покъртен, Кир стана от трона висок, / та слезе при Креза — и с поклон дълбок / челото си пред него смирено наведе, / а после към своя го шатър поведе. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 48. Наведете ваши руси глави, / да ви сечем глави до рамена. Нар. пес., СбНУХХIХ, 89. // В съчет. със същ. очи, поглед — поглеждам надолу, свеждам поглед (обикн. от притеснение, срам ). — Тъй Бог е решил! Да славим Бога, да славим единния! — изрече той бавно, като си наведе за миг очите надолу. Ст. Загорчинов, ДП, 457. Добрян разбра и наведе очи, един неизказан срам запали в огън челото му. Елин Пелин, Съч. I, 129. Косан не посмя да продума, кимна с глава и наведе очи към земята. Й. Йовков, СЛ, 34.- Тя се изчерви, наведе очи в земята и не смееше никого да погледне. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 47.
3. Прен. Книж. С предл. на и към и в съчет. с отвл. същ. за умствена дейност (като мисъл, размисъл, спомен, заключение и под.). Ставам причина някой да достигне до някаква мисъл, размисъл и под.; насочвам. В неговото [на проектоустава] изработване според мемоариста взел участие и А. Кънчев. Това твърдение обаче не почива на непосредствена и точна осведоменост.. На тая мисъл ни навежда и обстоятелството, че на същата страница,.., Хр. Иванов бележи, че Кънчев дошъл в България през 1870 г., когато той идва една година по-късно. Ив. Унджиев, ВЛ, 177. — Слушай, Поливанов, смееше се той — да знаех, че имаш такава прикрита стая — щяхме тук да се срещаме с Лина, а? .. Изведнаж тези мисли го наведоха на спомени, които — .. — решиха участта му. Г. Райчев, Избр. съч. II, 149. Един странен въпрос неочаквано изплава в съзнанието ми: нима така си представях жената, която трябва да обичам?.. Тия модни яркоцветни дрехи ме наведоха на тоя въпрос. Ив. Карановски, Разк. I, 86. Знайно е, че металите от различната температура се удължават или свиват, а това излага точността на часовника. Това ни навежда на заключението, че на Земята няма идеален часовник. Г. Томалевски, АН, 121-122.
4. Прен. Остар. Книж. Привеждам, посочвам (факти, данни, примери и под.). Той скърбеше живо, че езикът се излага на похаба, и ни наведе примери, за да докаже справедливостта на своето твърдение. К. Величков, Събр. съч. VIII, 70. За житието и благодетелното действие на св. Кирила и Методия, тука ща само накъсичко и дотолкова да кажа, доколкото то е нужно.. И за тва ща най-напред да наведа някои свидетелства за гражданския, а после и за душевния им живот. Хр. Йоанович, Ц (превод), 1. Колкото за по-първите ви думи, че страната е мирна и спокойна, аз не мога да ся съглася с вашите утвърждения,..; ако желаете, мога да ви наведа фактове. П. Р. Славейков, ПХС, 18. В казаната бележка,.., към края Филов вече навежда и други доводи, които се отклоняват от по-рано изказаното мнение. Р, 1925, бр. 192, 3.
5. Остар. и диал. Обикн. с предл. на. Ставам причина някой, нещо да се появи на определено място, да възникне; докарвам. Ето защо аз от страх се въздържах да не извикам, щото вместо спасители, да не наведа на себе си мъчители. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 5, 12. Град Рим ся покори отново Онорию,.. Но в това помежду ся случи пак да стане едно дело, което погрози всяка надежда за мир, и наведе на Рим неизказано злощастие. Г. Кръстевич, ИБ, 208-209. И големите горещини, на които уните не бяха научени, наведоха болести във войските им. Г. Кръстевич, ИБ, 395. // Ставам причина някой да стори или на някого да се случи нещо (лошо); вкарвам, във‑
личам. И пак ученото ти честолюбие ще та принуди да измениш на народа си и да жертвуваш своите способности във вред на своите си, нещо, което свободний художник никога да не прави, защото никога няма нужда да го наведе на нещо позорно. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 33. Гукай ми, гукай, голубе, / и я съм такой гукала, / къга съм била при майка, / додек съм била при татка; / съг са ме млада отдале, / та са ме на зло навеле. Нар. пес., СбНУ II, 61. навеждам се, наведа се страд.
НАВЀЖДАМ СЕ несв.; наведа̀ се св., непрех. 1. Наклонявам се надолу; привеждам се. Отворих вратата на училищната сграда, но се наведох,.., за да не ударя главата си в горния праг. Ал. Спасов, С, 20. Божурът от ухото ѝ паднал. Момата се навела да го вземе, но когато се навеждала, от пазвата ѝ паднал и прихлопал в калдаръма един кози рог. Н. Хайтов, ШГ, 120. Както на всяко заседание от някое време насам секретарят Ордан Чингелов започна да чете протокола от предидущото заседание. Той беше късоглед и се навеждаше близо до хартията. Д. Талев, ПК, 58. Единият се беше навел, а другият стоеше прав. Ив. Вазов, Съч. ХII, 49. Мина минута, две, стъпките заглъхнаха до вратата. Дръжката ѝ се наведе. В отвора се показа Краев, с калпак и полушубка. Ст. Мокрев, ПСН, 94. // За растение — наклонявам се настрани или надолу, обикн. под собствената си тежест; привеждам се. Само над кладенеца се е навела една прегърбена слива. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15. Скоро дървото се залюля, припращя и се наведе на една страна. Елин Пелин, Съч. III, 158.
2. За глава, лице, чело и под. — наклонявам се, отпускам се надолу; свеждам се. По неговото кръгло и благо лице тия житейски несгоди изписаха дълбоки бръчки. Посивялата му глава се наведе към земята и сякаш се всади в плещите му. Елин Пелин, Съч. III, 25. Сега всички [налбанти] обтягат и теглят въжето, запримченият крак на кобилата се подига нагоре към корема ѝ, а главата ѝ се навежда, и тъй свито на топка и омаломощено, животното се поваля на земята. Й. Йовков, ЧКГ, 72. Голямото му кротко лице се наведе към земята. Ив. Вазов, Съч. VIII, 142. // За очи, поглед — насочвам се надолу; свеждам се. Очите ѝ, които винаги се отличаваха с таквоз отворено, право изражение, сега тревожно се наведоха при моя поглед, а лицето ѝ се покри с ярка руменина. ССГ (превод), 166.
3. Прен. С предл. над и същ. за работа или работен инструмент, обект. Заемам се задълбочено с извършването на нещо, с някакво действие, означено чрез съществителното. — Кой беше файтонджията му? — попита тя Стаменка, който се беше пак навел над работата си. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 89. Райка ѝ не рече нищо; само се попричерви. Ала Донка се беше навела над мотиката, та я не видя. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 30. Може ли по-голяма обида: — Да се навежда той цяла неделя над антерията; да изкара този гювеч бод по бод, а ти... да плюеш отгоре му? Ив. Хаджийски, БДНН II, 13. Цял ден майка ми е наведена над ръкоделието.
◊ Навеждам / наведа врат. Разг. Самост. или в съчет. с пред някого, нещо. Ставам покорен, смирен; подчинявам се, покорявам се. Първата пушка изгърмя. Секи може да си представи, като какво страшно действие трябваше да произведе тя на петстотингодишния роб, който са е научил само да мълчи, да не възразява, да ласкае и да навежда врат раболепно. З. Стоянов, ЗБВ II, 77. Избирателите имат нужда де се осветлят върху лошите последствия, ако народът наведе врат и се изостави за всеки натрапник да му бъде безконтролен управник. Пряп., 1903, бр. 40, 1. Навеждам / наведа врата (главата) на някого. Разг. Накарвам някого да ми се подчини, да стане покорен, сломявам непокорството, съпротивата, ината на някого; подчинявам, покорявам. На мъж ти ако му отпуснеш малко нещо яката, не можеш му наведе вече врата. Г, 1863, бр. 6, 46. Байтула бей гневно захапа чибука си, когато чу отговора на Калофер.. И той реши да наведе главата на непокорния. М. Марчевски, П, 34. Навеждам / наведа глава. Разг. 1. Угрижвам се, отчайвам се, обезсърчавам се или се засрамвам. — Какво си навел глава? Нещо угрижен ми се виждаш? Ив. Вазов, Н, 5. Те всичките бяха навели главите, / бе смазан злочестий народ... / И в робско чернило наставаха дните, / че сдал се бе царския род. К. Христов, Т, 48. 2. Самост. или в съчет. с пред някого, нещо. Ставам покорен, смирен; смирявам се, подчинявам се. — Наистина, някои ще си кажат: "Лошо е, навеждай си главата", но почти в цялото село,.. окайват интернираните и ненавиждат властта. Х. Русев, ПС, 82. Приимам покорно конеца си люти, / навеждам глава пред строгий ти съд. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 91. Навеждам / наведа носа някому. Разг. Накарвам, принуждавам някого да не се гордее, да не бъде надменен. Аз днес на градежа му наведох носа — да се дига пред мене — няма да го оставя! П. Тодоров, Събр. пр II, 15.
НАВЀЖДАМ2, -аш, несв.; наведа̀, -ѐш, мин. св. навѐдох, прич. мин. св. деят. навѐл, св., прех. Остар. Посещавам, навестявам някого. А когато учениците му го навеждали, той постоянно намервал за тях утешителни думи и мъдри наставления. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 201. Ви бяхте ми ся обещали да мя наведете до три дни и аз ви чаках у несвест. Й. Груев, БКн (превод), 1859, кн. 1, 89. При болни,.., не бива да ся оставят да влизат госте.. Лош обичай е да ходят приятеле да навеждат болни и да
ся разговарят с тях. НКАФ (превод), 123. навеждам се, наведа се страд.
НАВЀЖДАМ3, -аш, несв.; наведа̀, -ѐш, мин. св. навѐдох, прич. мин. св. деят. навѐл, св., прех. Диал. Прекарвам нишките на основа през нищелките и през бърдото; наваждам4, навождам2. Като наведат основа в нищелки и бърдо, полагат стан и почват да тъкат. Г. С. Раковски, П I, 85-86. навеждам се, наведа се страд.