НАВЕЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЀЖДАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от навеждам¹ и от навеждам се. Ниско се навеждаше и целуваше ръка. При всяко навеждане и изправяне нанизите около шията ѝ подрънкваха, а белият тестемел трептеше като слънчева струя на тънката ѝ, загърната в черно снага. Б. Несторов, АР, 17. И като приседна, че беше я заболял кръстът от навеждането, додаде. Ст. Марков, ДБ, 128.

НАВЀЖДАНЕ² мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от навеждам² и от навеждам се; посещаване, навестяване.

— Други (диал.) форми: нава̀ждане, наво̀ждане.

НАВЀЖДАНЕ³ мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от навеждам³ и от навеждам се; наваждане4, навождане².