НАВЕЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЀЗВАМ¹, -аш, несв.; навѐза и навѐзя, мин. св. -ах, св., прех. Веза (шия или плета) нещо изцяло, докрай; извезвам, избродирвам. — Слушай Венче. Стига си шарила тия пилета и пеперуди. Тука, на тоя край, ще навезеш твоето име, а на тоя край — моето. Д. Калфов, ПЮН, 71. Затвориха хубава си Яна [братята ѝ] / дадоха ѝ ръкави да веза; / везала ги е, навезала ги бе. Нар. пес., СбНУ VIII, 33.

2. Веза определено количество или много неща. През лятото навезах няколко възглавници. навезвам се, навеза се и навезя се страд. навезвам си, навеза си възвр. Навезах си няколко карета.

— Друга форма: навя̀звам.

НАВЀЗВАМ², -аш несв.; навеза̀, -ѐш, мин. св. навѐзох, св., прех. Диал. Навозвам. Кольо си мама послуша: / навезе вар и камъне, / направи чешма голяма. Нар. пес., СбВСт, 247. навезвам се, навеза се страд. навезвам си, навеза си възвр.

НАВЀЗВАМ СЕ, -аш се, несв.; навеза̀ се, -ѐш се, мин. св. навѐзох се, св., непрех. Остар. Качвам се на кораб, лодка и под. Като пожела да ся завърне в отечеството си, навезе ся на кораб с челядта си и потегли за Франция, отгдето беше. П. Р. Славейков, ИМ, 3. Като са навезе в една варка, с началника на Йоанските рицари, той пристигна до устието на Искър, дето бе флотата на кръстоносците. С. Бобчев, СОИ (превод), 40. Аз ся бях ползувал от времето, което ми беше дала, за да уредя всичките си малки сметки в гостинницата. Оставаше ни да отидем до пристанището и да се навезем. Ч, 1875, бр. 6, 281.