НАВЕЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЀЙ, -ѐят, -ѐя, мн. -ѐи, м. 1. Място, където вятърът е натрупал, навял сняг. Сутринта бе навалял дебел сняг и кобилите едвам прегазваха преспите по навеите. И. Петров, ПР, 9. Все по-често започна да превалява сняг. Отвреме-навреме духаше резлив, хаплив ветрец, който отвяваше сухия снежен прашец и го лепеше върху една от страните на по-едрите блани в разораните ниви. Заглъхналото поле се изрина от белите петна на тези снежни навеи. Г. Караславов, ОХ I, 285. Вятърът бръснеше върху заледения сняг и ситни зърна щъкаха по изопнатите клинове.. — Вземи хоризонтал надясно — .. — Опасно е, има голям навей и може да се срине. Ламар, ПР, 29.

2. Поет. Полъх, полъхване; повей. Пък и дъждът се беше засилил. Навеите на вятъра мокреха краката ми. К, 1964, кн. 6, 8. И ний ще гаснем в сънния навей / на тая нощ безбрежна и велика, / а утрото по нас ще разпилей / нацъфнал крин и бела перуника. Хр. Ясенов, Събр. пр, 44.

3. Прен. Обикн. мн. Творческо влияние у някого, обикновено отвън. С най-хубавото от "Бариери" Радослав Михайлов доказва, че се намира в процес на развиване и обогатяване на творчеството си, че можем да очакваме от него в бъдеще творби, освободени от чужди навеи, с утвърден личен почерк и физиономия. Пл, 1969, кн. 5, 64. Нашите млади поети,.., в стремежа си,.., за оригиналност,.., откъснаха се от народната среда и запяха според нововремските навеи в западноевропейската литература. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 9-10. Дори родоначалникът на символизма у нас — Теодор Траянов — твърде скоро се отърси от навеите на немския модернизъм. К. Константинов, ППГ, 166.