НАВЕСТЯ̀ВАМ

НАВЕСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; навестя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Посещавам за кратко време или понякога, периодично; заобикалям, спохождам, наобикалям. Често български монаси посещават сръбски манастири и градове; а също и сърбите от своя страна навестяват българските краища и влизат в общение с българска среда. Б. Пенев, НБВ, 22. Доктор Загорски се настани в хотел, но всеки ден идваше да навестява майка си. В. Геновска, СГ, 273. Със своите другари той [Левски] навестява близките села по празници и сборове. Селяните го опознават и обикват. Ив. Унджиев, ВЛ, 65. Килифарев често навестяваше своя чифлик да наглежда кравите, свинете, кокошките и пчелите. М. Марчевски, МП, 68.

2. Прен. За спомени, сънища, вдъхновение и под. — появявам се, възниквам в паметта, мислите на някого за кратко време; спохождам. Все по-често го навестяваше нейният [на жена му] образ, все по-отчетливи и ясни ставаха нейните черти. П. Вежинов, ДБ, 100. Когато тие отминали вълнения са вече само спомен, навестяват ли душата ти, неволно се усмихнеш с топлина и благодарност. Т. Генов, ДОД, 9. Кога за първи път го беше навестило творческото вдъхновение, младият автор вече не можеше да си спомни. Г. Русафов, ИТБД, 126. навестявам се, навестя се страд. Намира се [в. Острица] на пътя между Златните мостове и Кладнишкия манастир, затова и доста често се навестява от софийските туристи. П. Делирадев, В, 74.

Списък на думите по буква