НАВЕСТЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЕСТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия и (остар. и диал.) -та, ср. Отгл. същ. от навестявам и от навестявам се. При честите навестяванета, които правех на болния, аз със скръб забелязвах успех на недъга му. Ив. Вазов, Съч. ХII, 164.