НАВЕТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЀТНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Клеветник, интригант. О, хвала вам, души злобни, / зловещи вампири, / наветници, клеветници, / върли мюзевири. Хр. Белчев, Избр. съч., 59. Славен е този, който не трепва, / когат подлец го с навет връхлетва; / подлий наветник малко се радва, / вечно се радва светата правда. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 97.