НАВЕЧЕРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЕЧЀРВАМ СЕ, -аш се, несв.; навечѐрям се, -яш се, св. и (рядко) несв., непрех. Нахранвам се на вечеря. Като не си иде баща ти, няма до среднощ да го чакаме. И ний биля ай сега ще седнем да се навечеряме. П. Тодоров, Събр. пр II, 229. В неделя вечерта Рашид бей, като се навечеря, легна си рано, защото сутринта трябваше да стане по-рано, да гонят хармана и да вършат. Ц. Гинчев, ГК, 303. Младите невести сега [на Сирница] правят особни почести; те отиват за прошка у кума и другите си роднини заедно с мъжете си, .. Свърши ли се вече прощаването, навечерват се всички и се зафаща ламкането, СбНУ, XII, 9.