НАВЗЕМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЗЀМАМ и НАВЗЍМАМ, -аш, несв.; навзѐма, -еш, мин. св. навзѐх и (диал.) навзѐма̀х, навзѝмах, прич. мин. св. деят. навзѐл и (диал.) навзѐма̀л, навзѝмал, прич. мин. страд. навзѐт и (диал.) навзѐман, навзѝман, св. прех. 1. Вземам определено количество от нещо или много неща. Тя [жената] се отби малко настрана, защото я настигна талига с безразборно нахвърляни в нея, случайно навзимани преди бягството предмети. Т. Харманджиев, КВ, 138. Запретнала [невестата] поли и ръкаве, /приготвила гозби господарски,/ приготвила вино и ракия -/ навземала всичко вересия. Нар. пес., СбНУ XLIV, 7.

2. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина вземаме по нещо. Още голи, с посинели устни, се изправиха край вира,.. — По колко камъчета взехте? — Три! — Вземете още по едно.. Тримата навзимаха още по едно камъче. Т. Харманджиев, КЕД, 86. навземам се, навзимам се, навзема се страд.