НАВИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ВИ мн. Диал. Според народните поверия — духове на некръстени умрели деца, които в дъждовни нощи кръжат в образа на голи птици около комините, издават крясъци, нападат бременните, родилките и кърмачетата и пият от кръвта им; навяк1. Малките деца, които умират преди да са кръстени, добиват крила и се превръщат в нощни птици, които наричат на̀ви. СбНУ VI, 90. Баба Рибарица еве како веруаше и ѝ кажуаше на жената ми Цона, кога беше леунка [лехунка] за навите и еве како я предпазуаше от навите,.. Откоа ке родеше жена‑

та ми,.., не а остааше да легне на часот, дури не му стореше адетот, що си го знаеше за навите. СбНУ, XXIX, 143.