НАВИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЍВАМ¹, -аш, несв.; навѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. навѝт, св., прех. 1. Въртя, увивам, намотвам нещо (обикн. конци, върви, жица), като му придавам форма на кълбо, колело и под. Наблизо група рибари мълчаливо стягаха лодките си. Не всички бяха млади, но с каква ловкост, с каква решителна напрегнатост навиваха мрежите. Ал. Бабек, МЕ, 34. Надежда Захарова, навила буйната си черна коса на тежък кок, беше без шапка. Д. Ангелов, ЖС, 365. Царят нави бавно свитъка и обърна очите си към своя син. Ст. Загорчинов, ДП, 380. В стаята бе задушно, той свали сакото, нави ръкавите на ризата си и се облакъти на масата. Й. Попов, СЛ, 146. След вечерята Ния и Неда седнаха да навиват прежда. Ния въртеше в малката си ръка нарастващо кълбо, а Неда, надянала преждата на двете си ръце, поднасяше ѝ нишката с равномерни движения. Д. Талев, ПК, 553-554. // Въртя, увивам, намотвам нещо около друго нещо. Кметът нави левия мустак около показалеца си в знак на съгласие и се обърна към чичо Иван: — Аз съм съгласен, Иване, ще ти услужа. Хр. Радевски, Избр. пр III, 92. Елена въздъхна, нави конец на пръста си и пак заплете. К. Петканов, В, 219. Там пък бяха се спрели герловските уруци, навили големи чалми на главите си, запасали въжа върху поясите си — за яма. Й. Йовков, СЛ. 90. — Не би се решил да я [Ния] докосне, да не би да развали сложната прическа. А плитките? Той обичаше да ги навива на ръката си — дебели, пръхкави... Д. Талев, ПК, 234. // Въртя, намотавам нечия коса около специални ролки, за да стане къдрава. Навивам косата си. Фризьорката още не е навила клиентката си.

2. Чрез въртене на винт, копче и под. затягам пружината на някакъв уред (часовник, будилник, играчка и под), за да го приведа в действие. Всяка вечер той навиваше будилника да го събуди точно в седем часа. Й. Попов, СЛ, 36. Отидох при Таничка в дъното на хола. Там ние навихме новото автомобилче и го пуснахме по килима. СбСт, 113. Бръснарят ,.., изнесе една маса отвън, сложи грамофона и, като промени иглата, нави го, постави плочата,.. и из изчистеното, подновено и празнично настроено село, се понесе провлечена и сладникава мелодия. Чудомир, Избр. пр., 175-176. Това не беше книга, а кутия, в която имаше един изкуствен славей,.. Щом го навиеха, той започваше да пее една от ония песни, които пееше истинският славей. Св. Минков, СЦ (превод), 9. // Чрез въртене на лост и др. привеждам в движение някакъв уред, механизъм. Отива [Мария] към кладенеца в буренясалия двор, навива чекръка. М. Вълев, ПСС. 67. Напълних ведрото и разклатих въжето. Братът разбра и почна да навива въртилото. А. Каралийчев, НЗ, 28.

3. Завивам, завинтвам (гайка, болт и под.). Брат ми започна да навива болтовете унизен. С. Сивриев, ЗСБ, 79.

4. Прен. Разг. Убеждавам някого да направи нещо. — Хич не ми се работеше днеска, ама братока ти ме нави насила... — излая отново Горо. — Помагай, вика! Убав човек е нашио... Тонич, ГМ, 56. Приказваше по-надълго само с оня от София и с Главния. Колкото за приличие. Главния го навиваше да стане ловджия. Г. Стоев, 3, 30.

5. Прен. Разг. Говоря, нареждам по монотонен и отегчителен начин обикн. едно и също. — Децата ти сигурно със скъсани обувки ходят в това време! Ти по барове и долчинки, а те шляпат с мокри крака! — заядливо навиваше старчето. Ч. Шинов, БС, 9. "Ой Щоко, Щоко, кому ни оставяш?" — навиват тия бабички след ковчега, а ние подсмърчаме и ни е жал за добрия човечец. ВН, 1958, бр. 2278, 4.

6. Диал. Обръщам, извивам или навеждам (глава, врат и под.). Колелата трещяха до разсипване и му се струваше, че ако се засилят още малко, кравиците ще хвръкнат, ще понесат колата нататък през реката,.. Но дядо му бодна Рогушка, тя нави процепа към странична някаква улица и колата затрака по равно. О. Василев, ЖБ, 81. Изобщо — шеговит делия! /Не хваща го ни план, ни ум!/ На де главата си навие,/ натам надига врява, шум. ВН, 1963, бр. 3674, 1. Послуша го Ойрадин войвода, / та го на пазарището изведе, / на пазарището сряд селото / и му главата нави да я коли. Нар. пес., СбНУ XIV, 84.

7. Диал. Изкълчвам, навяхвам (Н. Геров, РБЯ).

8. Диал. Правя, вия (китка и под.); свивам. — Драганке, сестро, Драганке! /.. / Ти влез във росно ливаде, / да набереш цвете сякакво; / .. / да навийш китки размесни. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 92. Прескочила Янка / в чичова гардинка / росен да набере /, китки да навие. Нар. пес., СбВСт, 398. навивам се, навия се страд. Майката донесе два пълни панера с играчки. Между тях имаше кукли, но имаше и голям параход с два комина, влак с релси, който щом се навие, може да пътува с вагоните. П. Славински, МСК, 15. Хартиената каша първо се наслоява върху сита,.. и най-после се навива на руло. Хим. X кл, 1965, 109. — Ама все се замаскирва работата! — започна да обвинява открито Георги. — После мене ме свалиха от бригадирство,.. Костадин смръщва вежди и го пресича. — Няма защо да се навиват тия работи сега. Ст. Даскалов, СЛ, 26.

НАВЍВАМ СЕ несв.; навѝя се св., непрех. 1. Завъртам се, като приемам формата на кълбо, кръг; увивам се. Той [смокът] тежко тупна на няколко педи от мен и като изда‑

ваше някакви звуци,.., бързо се нави на кълбо и изправи глава. М. Гръбчева, ВИН, 491. Хорото се нави като змия да приеме новите играчи... Ем. Станев, ИК I и II, 213. Като отворих очите си: зъмя! Навила се и легнала на гърдите ѝ. Й. Йовков, ВАХ, 112. // Въртя се, увивам се плътно в кръг около нещо; намотавам се, завивам се. Навремени от стадото се отделя някой разярен бик и почва да рови земята. Околните ездачи налитат върху него: — по рогата му се навиват дебелите кожени ласа, той се блъска, докато се умори и смири. М. Вълев, ПСС, 17. Байко придържа с два пръста нишката, що се разтака от него и тя се нави на цевта, завтикната в желязното вретено, навива се, навива. Т. Влайков, Пр I, 165. Из кладенеца черно като змия, изплетено от кожени ремъци, намазано с катран да не съхне, излизаше нагоре въжето и се навиваше на келевото. Й. Йовков, АМГ, 113.

2. За часовници и под. уреди — започвам да действувам, да движа механизма си. Какви ли не часовници има тук! Будилници, стенни, ръчни,.. Часовници, които не трябва да навивате, тъй като се навиват от движението на ръката. ОФ, 1950, бр. 1900, 4.

3. Разг. Вземам решение, готов съм да извърша нещо. Мими (трепва): — Уверен ли си, че ме обича? Васил (като я наблюдава изпитателно): — Слушай, ти наистина ли си се навила да го чупиш? Др. Асенов, И, 15. Рядко ще се случи другоселец да се ожени на къща, па да се скарат с тъста и тъщата, па да се навие да се отделя от тях, та тогава чак да рече да купува [къща]. Й. Радичков, СР, 85. // Съгласявам се да извърша нещо. Вечерта казвам на председателя: — Ако искаш да разбереш какво е кеф — хайде утре на ливадката. Нави се той. Отидохме. Н. Хайтов, ДР, 64. — Времето е хубаво, заслужилият художник се нави да ни отведе на пленер... Др. Асенов, И. 43.

4. Разг. Обхващат ме лоши, неприязнени чувства, предубеждения, гняв срещу някого или нещо. Дора: — Не обичам да ме вземат за зелена. Любчо: — Какво говориш? Ти си толкова зряла. И защо се навиваш сега? Какво ти прави момичето? К. Кюлюмов, ПШ, 9.

5. Остар. Навяхвам се. На децата често ся навиват ставовете, а понякога им ся изкълчват и костите. Лет., 1871, 144. Когато някоя кост ся изкълчи, трябва с внимание да ся намести,.. Ако би да ся навие някой став, не бива да ся работи с него, догде се смалят болката и отокът. НКАФ (превод), 18. Не е добре да ся вдига [детето] за двете ръце, а еще по-зле е да ся повдига за една, зачтото така лесно може му ся изкълчи или нави ръка. Й. Груев, КН 7 (превод), 93-94.

◊ Навивам/навия врат1. Разг. Упорствувам, проявявам упоритост. — Ще дам петстотин жълтици само да не се разваля погодбата. — Не! — навива врат бъдещият свекър. Т. Харманджиев, Р, 45. — Без пари да ми го дават, па не го [лозето] зимвам! Но той нави врат и хем пари спечели, хем едно лозе стана, та не можеше да се мине през него, такова буйно, като гора. Ст. Даскалов, БМ, 10. Навивам/навия врат2 <врата> на някого. Разг. Налагам силата си върху някого; надвивам, побеждавам. По-добре да почнем от горния край, с Боньо Дървото.. — Боньо е лесен, ами да навием веднъж врата на Гмуреца, доде сме с пресни сили! Ст. Даскалов, СЛ, 74. Навивам/навия на пръст <пръста си> някого; навивам/навия на двата си пръста някого. Разг. 1. Набеждавам някого в извършване на простъпка, престъпление. Продавал тухли, дървен материал, безир.. А те като го навиха на пръст: крадял! И — в затвора! П. Велков, СДН, 388. 2. Правя с някого каквото си искам. — Лошо дрънкаш, председателю. Да не би да искаш ти затуй, че си гласувал, да ме навиваш на двата си пръста? Тъй ли? Н. Хайтов, Т, 1962, кн. 1, 76. Уж е дребен по ум и по ръст, / но мнозина нави той на пръст, / че сдоби се с влиятелен тъст. Кр. Вълков, МО, 135. Навивам/навия <си> на пръст <пръста> нещо. Разг. 1. Втълпявам си нещо. Рогев си е навил на пръста една песен и я повтаря във всяка сказка — говори против партиите. Ем. Станев, ИК I и II, 262. — Бати Кунчо, с тях цяла седмица да приказваш, на глава няма да излезеш. Те са си навили на пръста едно и само това плещат. В. Нешков, Н, 381. 2. Постоянно повтарям нещо, което съм си втълпил. Напразно Иван Найденов въстанал във вестника си срещу клеветата — вестниците продължавали да навиват на пръст "най-новата българска конспирация срещу Османската майка-империя". Хр. Бръзицов, НЦ, 180. Не стигаше, че тези неща не ми даваха мира, а сега Давид ще ги разчепква и ще ги навива на пръст. Ем. Манов, МПЛ, 155.

НАВЍВАМ², -аш, несв.; навѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. навѝт, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Надвивам, превъзмогвам, надмогвам, побеждавам. Никой не беше го чул да се оплаче, кое-как той сварваше да свърже двата края, навиваше и харча, и работата си. Й. Йовков, СЛ, 77. — Бре къщата ми изгорихте...! Извика дядо Никола,.. и натисна да затвори вратата. Беше късно. Крайщата на нашите пушки отдавна бяха препречени на вратата, дядо Никола натиска, ние натискаме отвън и ката петима против един — навихме. З. Стоянов, ЗБВ I, 200. Возмужавшися же Александр и земавши скиптри отца своего, подигна бой противо Перуна, и нави Перуну, и уби го. Хр. Павлович, Ц, 11. Сиромах челяк с работа навива. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 115. Жена мъжа не бие, а лесно му навива. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 172. навивам се, навия се страд. — Ще

видите вие, как се навива Исак, как се зема той роб. В. Друмев, И, 26.