НАВИВКА —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВЍВКА ж. Спец. 1. Част от жица, лента, нишка и под., навита един път, като отделна обиколка, обикн. около макара, ролка или друга основа; намотка. При недостатъчна теглителна сила кинофилмът не се навива стегнато върху рулото, отделните навивки се трият помежду си, при което се причиняват надрасквания както на основния, така също и на емулсионния слой на кинофилма. Й. Венов и др., К, 36. Тук.. е означена широчината на барабана.., където трябва да бъдат побрани всички навивки при намотаване на въжето плюс броя на резервните навивки. Ив. Иванов, РМ II, 113. Най-напред направете електромагнита, като на макарата навийте 500 навивки от горепосочения проводник. К, 1963, кн. 1, 47.
2. Съвкупността от всички такива обиколки на жица, лента и под.; намотка. Поставени са два уреда.. Първичната и вторичната навивка на двата уреда трябва да бъдат съвсем еднакви. К. Карчев и др., ЕЛ, 23. Стремежът да се повиши производителността на пещта посредством увеличаване на силата на тока във вторичната навивка (..) води при определена плътност на тока до местно свиване на метала. К. Дойчев, МП (превод), 1032.
3. Резба, нарез, линия на винт, болт и под., по която той се завива, завинтва. Според посоката на отвинтването [на винта] различаваме лява и дясна винтова линия (резба или навивка). Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 76. Ако развием дължината на нареза за един оборот на витлото, виждаме, че той се развива като дължина на наведена равнина, височината на която е разстоянието между две съседни навивки на нареза. Физ. IX кл, 1965, 116.
4. Приспособление за къдрене на коса във вид на продълговата, заоблена пръчица от различен материал; ролка, щанга. При студеното дълготрайно къдрене са необходими следните пособия и материали: навивки (щанги) — дървени или от пластмаса.., приспособени с гумен пръстен за придържане на навитата коса. Г. Георгиев и др., ФПБ, 83.
5. Разг. Обикн. мн. Навой, навуща. На няколко крачки пред тях [Тимошкин и Янко] се изправи часовоят Таньо, смутен, държейки карабината си в ръка. Недалеч от него лежеше проснат на земята селянин в потури, с бели навивки и цървули на краката. К. Ламбрев, СП, 125. Мъкнеше [Станка] черги, изтупваше дрехи,.., намотаваше размотани сиви навивки, донесени от баща ѝ и брат ѝ през войната с турците. Г. Караславов, ОХ I, 72. Борис трети,.., с брич и фуражка, с навивки на сухите си крака, разговаряше с кмета. Ем. Станев, ИК I и II, 249.
6. Прен. Разг. Убеждаване да се извърши нещо; навиване1. Асен изведнъж открива: — Шегата настрана! Знаеш ли как биха ти отивали скалите и облаците!.. — Без навивки! — се брани тя от собствената си податливост. Бл. Димитрова, Лав., 104-105. // Желание, готовност да се извърши дадено действие. Мога да се изкача чак до самия връх на дървото, но ми трябва навивка, за да го направя наистина.