НАВЍЖДАМ

НАВЍЖДАМ, -аш, несв.; навѝдя, -иш, мин. св. навидя̀х и (диал.) навидо̀х, прич. мин. св. деят. навидя̀л, -а, -о, мн. навидѐли, св., прех. Диал. Посещавам, навестявам някого или (по-рядко) някакво място; наобикалям, заобикалям. Напусна баща си по един ученически шинел и завърши осми клас неизвестно с какви средства, като спеше по приятели и само от време на време идваше да навиди майка си. Р. Михайлов, ПН, 20. През една седмица Иваница,.., впрегна каруцата и отиде в града да навиди мъжа си. Елин Пелин, Съч. II, 170. Бенарес.., прекоряван священний град на индийците, когото навиждат хиляди поклонници. Ив. Богоров, КГ, 223. // Посещавам, навестявам някого или нещо с цел да проверя състоянието на нещата, как върви работата, как се развива нещо и под.; наглеждам. Чолака привърши корененето рано и на връщане към село се отби да навиди царевицата, която бе засял на петдекарната си нива. Ст. Марков, ДБ, 92. Само преди десетина дни той ставаше нощем да навиди кравите, да им сложи слама и сено, да ги огледа дали не са се отвързали. В. Нешков, Н, 410. Старият Танасолов беше наминал да си навиди орачите, и — кой го дявол караше — Илю взе та му обади. Г. Караславов, СИ, 239. навиждам се, навидя се страд. и взаим.

Списък на думите по буква