НАВИКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЍКВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от навиквам1 и от навиквам се; свикване, привикване. Две дописки от Болград не са пристигнали.. Ние им захваляме за ревността, която имат за навикване в изражаване на онова, що мислят. ДЗ, 1868, бр. 12, 47.

НАВЍКВАНЕ², мн. -ия и (диал.) -та, ср. Отгл. същ. от навиквам² и от навиквам се; каране, хокане. Каква пакост и да стане в къщи ..- се ратаят е крив, се него набяждат и навикват. И много често тие навикванета из къщи дотягат на ратая повече и от най-тежките полски работи с колата и воловете. Т. Влайков, Съч. II, 91. — Кой вика? — изрева истерично директорът. И изхвърча навън. Изпроводихме го с още по-гръмогласно навикване. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 239.

НАВЍКВАНЕ³ ср. Диал. Отгл. същ. от навиквам3 и от навиквам се.