НАВЍЛЧАМ, -аш, несв.; навѝлча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вземам, набождам откоси сено с вила и ги пластя; навилчосвам, навильосвам. навилчам се, навилча се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.