НАВИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВЍРАНЕ1 ср. Отгл. същ. от навирам1 и от навирам се. Страничният ми съсед налапа леблебиите, които той старателно вземаше като средство за попиване на стомашните сокове и за избягване навирането на муцуната в "специалния" плик. Г. Белев, КВА, 15. Навирането дулакът и обуването скорните [на невестата] стават с някои предварителни церемонии. СбНУКШ ч. III, 69