НАВИРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЍРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от навиря¹ и от навиря се като прил. За нещо остро — който стърчи, издига се нагоре; щръкнал, изправен. — Вие сега си мислите: какъв селендур! Същински бай Ганьо с навирени мустаци и без дисаги. А. Каралийчев, ПГ, 69. Бедната юничка изрева колкото сила имаше и с навирена опашка се хвърли към вратното перде на градинчето. Н. Попфилипов, БД, 15. Мисер Бертолдол бил малообразен,.., носът му крив и навирен нагоре, с широки дупки. ВУХБ (превод), 5.

◊ Навирен нос (глава). Разг. 1. Гордост, надменност. Забравя, че изисква високият му пост / висока принципност, / а не навирен нос. Хр. Радевски, СбСт, 13. 2. В съчет. с гл. имам, съм и предл. с. Надувам се, големея се, важнича. С навирени рога. Рядко. Разг. Бойко, с готовност за защита. Бива ли да чака със скръстени ръце бедата.., нека и пушката да бъде под ръка, пък каквото дойде — ще дойде и по-добре с навирени рога да го посрещнеш. Д. Талев, И, 344. Дошел си с проповед ти между своя род / и на кадърния за робство сал народ / все хубави слова за волност и свобода / вестиш — и зяпа те захласнато народа / с навирени рога. П. П. Славейков, Мис., 1901, кн. 2, 95.