НАВИСОКО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВИСО̀КО нареч. 1. На значителна височина, на голямо разстояние отдолу нагоре от земята или от някаква повърхност; високо. Противоп. ниско. Не много след излизането на доктора от къщи пред входа на квартирата му застана един господин, прочете няколко пъти фирмичката, макар да беше тя твърде нависоко, и натисна бутончето на звънеца. Д. Калфов, Избр. разк., 81. Слънцето се издигна нависоко, но никой не го забелязва, всички гледаха земята, притискаха гърди в пръстта и вдишваха топлия, зловещ дим на пушките и картечниците. К. Петканов, МЗК, 256. След като бяха ходили до кладенците или до нивите, гълъбите се връщаха, но не бързаха да кацат, а се въртяха около къщата и се

издигаха все по-нависоко. Й. Йовков, АМГ, 66. Водната повърхност разлюляна / кичат дълги и сребристи къдри. / Хиляди там огледала светят, / и вълните като пръски пяна / нависоко чайките подмятат. Н. Ракитин, С II, 29. // На определено, значително растояние от нещо друго в посока отдолу нагоре; високо. Една каруца, тръгнала може би последна от града, прогърмя покрай другите,.. Отпред седеше млад човек в обикновена селска носия,.. Отдире, нависоко, върху чувал сено, прикрит с черга, седеше друг. Г. Райчев, Избр. съч. I, 85. Като си проправя път между момичетата, които излизат по-кротко, Ганка държи нависоко писмото в ръката си и тича към другата учителка. Й. Йовков, ПГ, 79.

2. При гл. като приказвам, говоря и под. Със силен глас, на висок глас; силно, ясно, високо. Противоп. ниско, тихо. Край входа на една сива четириетажна сграда бяха се насъбрали мъже и жени и някои от тях нависоко приказваха за нещо си и възмутено махаха с ръце. А. Гуляшки, Л, 129. По пътя Цеца се смееше преднамерено весело, говореше нависоко и заглеждаше всички срещнати мъже. Г. Райчев, ЗК, 93. Той [Комков] е в класа. Учениците го посрещат с шум и крясъци — променят си местата, оплакват се нависоко. М. Кремен, СС, 75. В сърцето ми чуруликаше непознато за мен птиче, чиято песен се извиваше така кръшно и нависоко, че заглушаваше горските певци. Кр. Григоров, ОНУ, 90.

3. Над средното, обикновеното равнище; във висока степен, твърде много, значително. Противоп. ниско. Отведнъж цените на оръжията са дигнаха твърде нависоко. З. Стоянов, ЗБВ I, 180. // По-високо, по-значително в художествено, нравствено и др. отношение, с по-голямо значение от други неща; високо. Особено нависоко туря неговий [на Волтер] опит за нравите и духът на народите, като първа философска всемирна история. Ч, 1871, бр. 7, 205.

4. Прен. На високо равнище в служебно, обществено, политическо и пр. отношение; високо. Колкото и приближен да беше до водачите, решението за бойкота го изненада. То беше взето някъде твърде нависоко и по твърде дискретен начин и той се почувствува едва ли не лично обиден. Ем. Манов, ДСР, 266. Машинописка една уж била / замесена в някакви случки на скандали / с един нависоко поставен началник. Хр. Радевски, Избр. пр II, 233. Някогашната господарка на чифлика, дъщерята на дяда Краля Славовски, воденичаря, колкото и да беше се изкачила нависоко,.., не забравяше, че е селянка. Й. Йовков, ЧКГ, 318.

◊ Вдигам се (дигам се) нависоко. Разг. Големея се, проявявам надменност. Белиловци не бяха богати хора .. но живееха нашироко — все облечени, все нахранени,..: гражданееха се, дигаха се нависоко. Ил. Волен, МДС, 11. Държа се (имам се, нося се) нависоко. Разг. Придавам си важност, отнасям се надменно, надуто, с пренебрежение; големея се, гордея се, перча се, надувам се. Дюкянджиите се държаха малко нависоко, а чиновниците — о, те бяха убедени, че са направени от друго тесто. Г. Белев, ПЕМ, 83. Досега бяха свикнали да виждат само наперени офицери, школници, които се носеха нависоко, страняха от народа, чуждееха се. А. Станоев, П, 125. Не си царска дъщеря, та да се имаш толкова нависоко! К. Петканов, СВ, 49. Изхвръквам / изхвръкна нависоко. Разг. Достигам високо обществено (служебно) положение. Ти ще се изучиш, ще изхвръкнеш нависоко и надали ще ми кимнеш някога, ако ме срещнеш на улицата. А. Гуляшки, Л, 92. Меря нависоко. Разг. Имам големи претенци, преследвам големи цели. Касаветов мереше по-нависоко. Той искаше да укрепи своето влияние в околията, па дори и в окръга, да бъде избран народен представител, а след това вече можеше да седне и на министерското кресло. Г. Караславов, ОХ II, 344-345. Нависоко и нашироко. Разг. 1. В съчет. с гл. гледам, виждам. Надалеч, в голям мащаб, в перспектива (гледам, виждам), умея далновидно да преценявам нещата. — Там, горе — той наблегна на последната дума, — има хора, които гледат нависоко и нашироко... Те решават. Г. Караславов, ОХ IV, 448. — Ти, речи, не си първ.. дето видиш нашироко и нависоко, а бесилото не видиш. Н. Бончев, Р (превод), 19. 2. В съчет. с гл. нося се, разнасям се. За песен, мелодия — надалеч, на голямо разстояние (се нося, се разнасям). Неговата топла, радостна свирня се разнесе нашироко и нависоко из заспалата Тракийска равнина. К. Петканов, ЗлЗ, 94. Хвърча (изхвърлям се / изхвърля се) нависоко. Разг. Имам големи претенции, преследвам големи цели, без да се съобразявам с възможностите си или с действителността. Пандишпана изгледа победоносно зетя си, смигна му многозначително и го потупа галено по рамото. — Млад си ти още... зелен... И много нависоко хвърчиш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 22. — Сега младите все на политика ги избива — казваха други, .. Нависоко хвърчат, но ще ги видим, като ги натисне Шерю, накъде ще я подкарат. "Шерю" — това беше гладът. К. Калчев, ПИЖ, 172. — Ами? Тя ли? — Хак ѝ, горко да ѝ доде, казваше друга,тя сѐ нависоко хвърчеше, кого да е не аресваше, сѐ избираше; на, избра ли го най-сетне? Ил. Блъсков, ПБ II, 44.