НАВЛАЖНЯ̀Л

НАВЛАЖНЯ̀Л, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. деят. от навлажнея като прил. Който е покрит, просмукан, изпълнен с влага; мокър, овлажнял. Илийчо взе цигара, измъкна от мокрите си джобове навлажнял кибрит и дълго драска клечка след клечка, докато запали. В. Ченков, ПС, 14. Петко сам донесе от скривалището последната торба навлажнял сухар, остави я на земята и изтупа дланите си. Ст. Сивриев, ПВ, 116. // За очи — който е пълен със сълзи; насълзен, навлажнен, просълзен. — Благодаря ви — погледна го изненадано тя с навлажнелите си очи. — А аз помислих, че ви е доскучало... Какво ли не ви говорих! Й. Стоянов, ПД, 74.

Списък на думите по буква