НАВЛИЗАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВЛЍЗАМ, -аш, несв.; навля̀за, навлѐзеш, мин. св. навля̀зох, навлѐзе, пов. навлѐз, навлѐзте, прич. мин. св. деят. навля̀зъл, -зла, -зло, мн. навлѐзли и (разг.) навлѐзна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Движа се, влизам постепенно отвън навътре в територията, района на нещо; прониквам. — Няколко дни преди жътва се връщах от воденицата. Минах през лъката и спрях добитъка за почивка. Лъхна ветрец, зад мене зашумя узряла нива. Навлязох сред нея — класовете ѝ от пояс нагоре. К.
Петканов, Х, 53. Той [Пинтата] мислеше за нея [Гана] с трепет и пламенно желание. И колкото повече навлизаше в селото, толкова нейният образ се врязваше в съзнанието му. Г. Караславов, ОХ II, 23-24. Нощният влак от София за Бургас навлезе в Тракийската низина. Ем. Манов, БГ, 7. Изведнъж моторницата намали своя ход. Тя възви, за да навлезе бавно между двете островчета в широкия разлив на Ропотамо. Ст. Станчев, ПЯС, 100. // За вещество, маса и др. — движа се постепенно отвън навътре в нещо; прониквам. Доктор Златков изкриви продълговатото си лице, свие и лявото си око, за да види докъде е навлязъл в спринцовката чудният лек, и докато баба Ката охне, той вади иглата. Н. Каралиева, Н, 45. Снегът валеше по плещите на партизаните, проникваше в гърбовете и пазвите им, навлизаше в ушите. З. Сребров, Избр. разк., 76. Детето въртеше главичка,.., на един-два пъти захапа и изпусна гръдта, но когато сладкото майчино мляко навлезе в устните му, то се закрепи и лакомо засмука. Ил. Волен, МДС, 41-42. Показателят на пречупването зависи както от средата, в която навлиза светлината, така и от средата, от която идва. Физ. Х кл, 1951, 128. ● Обр. Девойките от кооператива / заливат с нови песни блока. / И тая песен с вятъра се носи, / навлиза по дворове и във къщи / и сутрин пак през нивите се връща. Ламар, СГ, 65. Той почувствува раздвоението да се свлича от него; заедно с това в душата му навлезе и тя се потопи в оная тиха, пресята лунна светлина, що на потоци струеше от прозорците на кубето. Ст. Дичев, ЗС, 263.
2. Прониквам, влизам обикн. с устрем или усилие, насилствено в територия, среда, която ми създава затруднения, препятствия; нахлувам. Еднаж сърбите победили българските войски само затова, че гърците постъпили коварно спроти българите .. Ала когато втори път се опитали да навлязат в България и да наложат своята власт, били позорно изгонени назад. Б. Пенев, НБВ, 53-54. След доста време, когато разбраха по мълчанието, че комитите са избягали из гората, една дружина от по-сърдчени черкези се престраши и навлезе откъм челопешкия път в нея и я разтършува. Ив. Вазов, Съч. ХI, 16. Малко по-надолу от големия яз планинската река шумно се спуска по камънаците и навлиза в гъстия сребърен върбалак. СбХ, 105.
3. Обикн. мн. и 3 л. ед. Влизаме много или мнозина. Момчил не дочака края и подкара коня си, а подире му се повлече цялата върволица пеши и конни Момчиловци. Скоро с шум, с песни и весели провиквания сватбарите навлязоха в двора на крепостта. Ст. Загорчинов, ДП, 450.
4. Прен. Само мн. и 3 л. ед. Присъединяваме се мнозина към някакво обединение, организация и под. — Голяма част от работната ни земя е кооперирана в трудови земеделски стопанства. Едни от селяните с любов навлизат в тях, други се колебаят. Ил. Волен, МДС, 232. При създаденото положение новото румънско правителство безсъмнено ще пристъпи към мобилизация. То отправя позив и към българските емигранти и заселници,.., да навлязат масово в румънската армия. Ст. Дичев, ЗС I, 381.
5. За област, територия, път и под. — заемам част от някаква площ, простирам се в пределите на нещо. Той беше наследил от баща си Пресиян уголемена държава, тя навлизаше дълбоко в тракийските равнини, изкачваше родопските върхове. А. Гуляшки, ЗВ, 49. Малко по-нататък пътеката излиза из нивята. Навлиза в ливадето. Т. Влайков, Пр I, 204.
6. В съчет. с членувано същ. за някаква дейност, работа — запознавам се с нещо, привиквам към нещо, което е означено от съществителното; усвоявам. — Всеки рецидивист има свой почерк... Нима не знаете това? Впрочем, не се учудвам, вие тепърва навлизате в занаята... Др. Асенов, ТК, 82. Към бащата на тоя българин Саиб бе изпитвал някога неприязън и гняв, но сега това му се струваше смешно. Колкото повече навлизаше в работата, той откриваше, че хаджи Иванчо не се различава от който и да е турчин. Ст. Дичев, ЗС II, 503-504. Той започнал всеки ден да ѝ дава уроци по танц. За кратко време тя усвоила тангото, усъвършенствувала валса и навлязла в модерните танци. Й. Попов, БНО, 98. Галчев навлизаше вече в особеностите на пограничния живот и обичаше да наблюдава тия умни животни. Й. Йовков, ЧКГ, 183. // Започвам да участвувам, намесвам се в дейността, сферата, означена от съществителното; включвам се, влизам, встъпвам. Хю се оказа най-добрият от всички досегашни секретари. Другите отдавна вече бяха навлезли активно в политиката, бяха станали сами депутати или официални дейци на консервативната партия. Бр. Йосифова, БЧМ, 9. Той [Гоце Делчев] слушаше мълчаливо някое време, но нямаше какво да слуша повече и навлезе бързо в общия разговор. Д. Талев, И, 53. Раснах буен, не безгрижен / за насъщния си хляб, / и навлязох във борбите / тъй безстрашен и тъй млад. Кр. Белев, ПЗБ, 25. Младежът пред него му спомняше, че някога и той, Раковски, бе навлязъл в попрището на учен и възпитател, какъвто може би при други обстоятелства щеше да бъде цял живот. Ст. Дичев, ЗС I, 219. От деня на своето второ кръщение Беба и Буби навлизат във все по-интимни отношения. Св. Минков, РТК, 81.
7. Прен. С отвл. същ. — започвам да се интересувам задълбочено от нещо, да се занимавам подробно, обстойно с нещо, означено от съществителното. Кондарев започна ти‑
хо, с изненадваща интимност, която накара хората да наострят уши. Чуха се пъшкания. — Да видим как ще навлезе в проблемите — пошушна почитателят на модернистите. Ем. Станев, ИК I и II, 62. Един от нашите се нахвърлил върху Горкиевите романи, други върху произведенията на Шолохов, трети върху книгите на Джек Лондон, а поетичните души навлезли в лириката на Смирненски. Сл. Трънски, Н, 421. По-други бяха разговорите на Борис с Кузмана Велянов, с Йолета Ядрев и с други около тях. Чрез тях той навлизаше все по-дълбоко в народното дело, в самия народ, в душата му. Д. Талев, И, 388.
8. С предл. в и същ. подробности, детайли, примери и под. Започвам да излагам, да привеждам (подробности, детайли, примери). Друмев навлиза в изчерпателни подробности по задачите на домашното възпитание. М. Арнаудов, БКД, 217. Без да навлизаме в подробности, нека добавим, че в пространствения случай към числото на елементарните задачи се отнасят и следните. Матем., 1966, кн. 4, 13.
9. С предл. в и в съчет. със същ., означаващи период от време. Започвам етапа, периода, означен от съществителното; влизам, встъпвам. През 1897 година, когато навърши тридесет и две години и навлезе в творческата си зрелост,.., Т. Г. Влайков изведнъж престана да пише художествени произведения. А. Каралийчев, С, 241. Той [Тутанкамон] стъпва на престола на осемгодишна възраст,.. и умира от туберкулоза едва когато навлиза в зората на зрелостта. С. Северняк, ОНК, 262. — В тия дни, когато войната навлиза в своята последна фаза,.., ние идваме с нашия глас да известим, че наш съюзник е този, който не желае войната и помага да се сключи мир... Д. Добревски, БКН, 8. На 7 януари 1610 г. той [Галилей] я [далекогледната тръба] насочил към луната и... астрономията навлязла в телескопичната епоха. ПЗ, 1981, кн. 10, 40.
10. Ставам част от някаква среда, нечие съществувание, психика и др.; установявам се. Есента на 1911 година бе за Яворов твърде бурна. Лора бързо бе навлязла в живота му и се бореше за любовта му. М. Кремен, РЯ, 566. Сладунка Белилова.. — навлезе в мислите ми, навлезе в желанията ми; изпълни дните ми, изпълни нощите ми. Ил. Волен, МДС, 6. Дълго време след като горенето навлиза широко в бита на човека и във всички отрасли на промишлеността,.. неговата природа остава скрита за тях. В. Цокова, ОВ, 26. Искаше да не мисли за войната, но не можеше. Тя бе навлязла в целия живот и върху всичко бе поставила отпечатък. М. Грубешлиева, ПИУ, 212. Ожени се, роди се детето и той не разбра как то навлезе в душата му. М. Яворски, ХП, 38. // За чувства, емоции — постепенно обхващам някого, нещо. Страх я обземаше, ала и нещо сладко като че навлизаше в сърцето ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 26. Припада над лагера мрак — / нов трепет в душите навлиза. А. Босев, МД, 160. И завистта навлезе като клин / в сърцата на мнозина. М. Петканова, ЦТ, 22. навлиза се, навлезе се, навлезне се безл. От полянката не може да се навлезе в гората, защото я дели река,.., и не личи откъде може да се премине. К. Петканов, СП, 29.
◊ Навлизам / навляза (навлезна) в години (във възраст). Ставам възрастен, остарявам. Вярно, че на млади години не иде да тръгнеш с ямурлук, ама кога човек навлезе в години, си требе да има един ямурлук. Й. Радичков, ББ, 5. Той беше навлязъл вече в години и макар лудориите да не го напущаха, външният му вид се беше твърде променил. К. Калчев, СТ, 56. Навлизам / навляза (навлезна) в задънена (сляпа) улица. Постепенно изпадам в положение, от което няма изход. Снощи са хвърлили и бомба в двора на гръцкото консулство. Сега чакай да ви върнат по същия начин. И така до безкрай, докато има кого да убивате. — Не, Добринов. Това е борба. — Навлизате все повече в задънена улица. Д. Талев, ГЧ, 407. В отношенията на двете враждуващи довчера страни беше настъпила такава неочаквана и странна промяна, че всеки, който се опитваше да я обясни и разбере напълно, чувствуваше, че навлиза в задънена и сляпа улица. Й. Йовков, Ж 1945, 235. Навлизам / навляза в темпо (ритъм). Книж. Започвам да свиря, играя или да се движа ритмично, според нужния ритъм. Добре е пистата да започне с по-лек наклон, за да може състезателят постепенно да навлезе в темпо. П. Николов, НС, 205. Навлизам / навляза (навлезна) с двата крака. Разг. Изпадам в много тежко, безизходно положение. Навлязъл е горкият Буби с двата крака в авансовата система и е изтеглил като с въдица и последния лев от заплатата си за третия месец на своето бъдещо съществуване. Св. Минков, РТК, 118-119.