НАВЛИЧАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЛЍЧАНЕ¹ ср. Разг. Отгл. същ. от навличам1 и от навличам се.

НАВЛЍЧАНЕ² ср. Отгл. същ. от навличам2 и от навличам се.

НАВЛЍЧАНЕ³ ср. Геол. Образуване на навлак; надхлъзване. Понякога задното бедро [на полегнала гънка] се придвижва значително напред и може да надмине предното с цели километри. Надхлъзнатата част се нарича навлак, а явлението — навличане (надхлъзване). Геол. VIII кл, 41. Много често навличането напред може да достигне до няколко километра. В такъв случай то обхваща по-голяма област и ние следователно намираме една значителна част от земната кора навлечена напред върху отпред лежащите земи. Геол. IХ кл, 69. Движението [на скалната маса] обикновено става по равнина на навличане, която може да бъде наклонена или хоризонтална. Р. Христов и др., Г, 93.