НА̀ВЛО

НА̀ВЛО, мн. навла̀, ср. Мор. 1. Такса за превоз на стоки по водни пътища; фрахт. Сега морските навла бяха удесеторени и печалбите на републиката [Венеция] нарастваха толкова повече, колкото по-здрава набъбваше властта на турците. Д. Добревски, БИ, 159. Един глас,.., все човъркаше съзнанието му: "Какво ли навло ще вземе проклетата параходна компания?" А. Гуляшки, ЗР, 22. От обслужването на вноса и износа през тая година е предвидено нашите кораби да икономисат 790000000 лева във форма на навла. РД, 1950, бр. 209, 3.

2. Остар. Цена за превоз на пътник с кораб. Мацко и морякът покачиха са на парахода и като си заплатиха навлото, разположиха се около вратата на салона, в който са намерваха децата... П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 49. Смал.. ся упъти в Хул, дето влезе в кораб, който отхождаше в Швеция и с работение на него си изкара навлото. Й. Груев, ССП (превод), 127.

— От гр. να?λο(ν).

Списък на думите по буква