НАВОДЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВО̀ДЯ¹, -иш, несв. (остар. и диал.); наведа̀, -ѐш, мин. св. навѐдох, прич. мин. св. деят. навѐл, св., прех. 1.Навеждам¹ (във 2, 3 и 4 знач.); навождам1. За тектосагите,.. казва [Стравон], че били някогаш владетели големи и множество народ,.., с които,.., отишли и завладели Фригия. На това же наводи доказателство самото имя на тектосагите, което ся йоще съхранявало до неговото время на тях фригийски места. Г. С. Раковски, БС, 193.

2. Причинявам, пораждам (някакво чувство). Много по-справедливо Атила, царя унскаго, писателите вообще називават велик.. защо и той, като покорил и владял пространнейши области и страни,.., наводил страх и трепет и на самите восточни и западни Римски царства. Г. Кръстевич, ИБ I, 271. наводя се, наведа се страд.

НАВО̀ДЯ СЕ несв. (остар. и диал.); наведа̀ се св., непрех. Навеждам се.

НАВО̀ДЯ². Вж. наваждам⁴.