НАВОЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВО̀ЖДАМ¹, -аш, несв. (остар.); наведа̀, -ѐш, мин. св. навѐдох, прич. мин. св. деят. навѐл, св., прех. 1. Навеждам¹ (във 2, 3 и 4 знач.); наводя1. Коя не е задирял, коя не е лъгал? И досега, като го срещнат млади булки, ником навождат очи и лица им божур руменеят. П. Тодоров, И I, 115. В Царевец светли влезна горделива. / Велможи покорно навождат глави / пред новий владетел. Сганта — стадо диво — / отвън поздравлява този, що надви. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 45. Вие казвате, че в статията .. вие сте ни навождале факти. Хр. Ботев, Съч. 1929, 226. Нам не ни допуща теснотията на листа ни да са разпростираме и да навождаме много примери. Ступ., 1876, бр. 3, 18. Они [гърците] безмерно са високоумни, недоволни и себехвални, а от това много пъти навождат на себе си големи беди. Г. Икономов, КЗ, 40. Те бяха почти връстници. Това го аз знаех отдавна, още от детинството си; но сега пръв път това явение навождаше на мене разни и сериозни размисли. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 34-35.

2. Прен. Водя, насочвам. Тази фраза мигар мислите, че излиза от някакъв запас на знание? — Съвсем не. Аз я открадвам от някоя книжка,.. и ловко навождам разговора тъй, щото да намеря случай да блесна със знания. А. Константинов, Съч. I, 310. Какво престъпление, дето не е дошъл по-рано да види в какви гробища бедната му майка живее и какви скърби тежат на старата ѝ глава и я навождат към гроба! Ив. Вазов, Съч. VIII, 86.

НАВО̀ЖДАМ СЕ несв. (остар.); наведа̀ се св., непрех. Навеждам се. Особено се мъчим за вода.. С каква жадност се навождаме,.., над локвите, които се намираха случайно на шосето или долу в трапищата! К. Величков, ПССъч. I, 50-51. Седи стрина Радовица на плъстчето, върти чекръка, който ѝ пее своята еднообразна песен и час по час се навожда, та погледва из джамчето към пътя. Т. Влайков, Съч. II, 146. Ти навождала ли си се някога нощем над тъмен кладенец да видиш как вървят една след друга звездите! П. Тодоров, Събр. пр II, 314. Ирминлия празник, делник не знае, / че ма кара и в неделя да жена. / Навождам са, куги слънце изгрява, / изправям са, куги слънце залязва. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 135.

НАВО̀ЖДАМ², -аш, несв.; наведа̀, -ѐш, мин. св. навѐдох, прич. мин. св. деят. навѐл, св., прех. Диал. Навеждам³, наваждам4. Ако не бе в стан, тя сучеше цеви, сновеше, навождаше или приготвила сутрин рано яденето, отиваше на лозе, нива, бахчия или бостан. Ив. Хаджийски, БДНН II, 112-113. Това е долное кръсно; от него же .. осталият край основи навождат в нищелки и бърдо. Г. С. Раковски, П, 85. навождам се, наведа се страд.