НАВОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, след числ. ‑о̀я, м. 1. Обикн. мн. Дълга лента от плат, обикн. вълнен, която се навива върху крачола от глезена нагоре като традиционна част от мъжкото облекло; навуща. На кра‑

ката си Прокопий имаше огромни, груби, подковани обуща и изтъркани сини бричове, пристегнати долу с навои. Ем. Манов, ПЯ, 114. Разжалваният багатур прегърна ботушите си в ръце, а навоите на краката му се размъкнаха и се повлякоха по земята. Й.Вълчев, СКН, 380. Съществува в Сухиндол мнение, че истински "зарезанджия" е този, който е облечен в национална носия. Ето защо в подготовката на празника важен въпрос е набавянето на облекло — калпак,.., навои, цървули, бъклица за мъжа. Е, 1980, бр. 7, 3.

2. Рядко. Връв, която се намотава върху навущата, за да ги пристегне към крака. С тези мустачки и с новата си униформа: ален пояс, чер калпак, бяла риза, навуща с черни навои, бял пешкир на пояса — то [момчето] влизаше в началото в присмехулните приказки на хората (..), а после и в средата им. Ив. Хаджийски, БДНН I, 101. Дельо стоеше най-отпред, с безсрамни очи, усмихнат, с увиснал пояс и отвързани навои на навущата, разкрачен. А. Дончев, ВР, 167.

— Друга (диал.) форма: на̀вуй.