НАВОНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВОНЯ̀ВАМ¹, -аш, несв.; навонѐя, ‑ѐеш, мин. св. навоня̀х, прич. мин. св. деят. навоня̀л, -а, -о, мн. навонѐли, св., непрех. Разг. Воня слабо; намирисвам, насмърдявам. Когато отворих тенджерата, яденето ми навоня и го хвърлих. // Безл. навонява, навонее. Обикн. несв., с предл. на. Усеща се слаба воня; намирисва, насмърдява. Тук навонява на алкохол.

НАВОНЯ̀ВА МИ несв.; навонѐе ми св., непрех. Разг. Усещам слаба воня, намирисва ми, насмърдява ми. В килера ми навоня на развалена риба.

НАВОНЯ̀ВАМ², -аш, несв.; навоня̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Правя така, че нещо да вони; вмирисвам, умирисвам, въвонявам, усмърдявам. Бодна [мухата] долната му бърна, / ноздрите му навони, / па си литна. Д. Подвързачов, Б, 55.