НАВПРЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВПРЯ̀ГАМ, -аш, несв. и св.; навпрѐг‑

на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. навпрѐгнат, св., прех. Впрягам много, голям брой (животни, коли). Когато тие приели кървавото писмо, без да му мислят надълго и широко, навпрегнали колата, надигнали сичко, каквото можат,.. и заедно със семействата си, въоръжени, — потеглили за определения пункт. З. Стоянов, ЗБВ II, 46. Татарята гузни, не забавиха ся тук много время; навпрягаха колята си, бързешком и, една по една, затулиха ся из кривите гористи пътища. Ил. Блъсков, ИС, 35. И Стоян фана биволе, / па ги във амот [хомот] навпряга. Нар. пес., СбНУ IХ, 75. навпрягам се, навпрегна се страд.