НАВРАГА —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ВРАГА междум. Диал. За израз на недоволство, яд, възмущение; по дяволите, поврага. И там, връз гроба, ходжата промълви по навик нещичко за добрите дела на покойния. — Наврага му добрините, кога не се живееше от злините му! — подшушна ватахът на писаря. А. Христофолов, А, 232. Наврага ти кирията, слез ми от колата. П. Р. Славейков, БП I, 280.