НАВРЀД

НАВРЀД нареч. 1. На много или на всички места, на цялата площ; навсякъде. Навред из пръснатите наблизо и далече околни села и колиби хората вярват, че от върха на тия скали се вижда краят на Бялото море. Елин Пелин, Съч. I, 103-104. А пещерата беше пълна с мъртъвци.. Стояха те навред из пещерата — някои легнали, други седнали край скалата. А. Дончев, ВР, 154. Навред из полето трептяха хиляди ясночервени пламъци на цъфналите неранзови храсти. Г. Райчев, Избр. съч. I, 43. Родна реч, омайна, сладка, / що звучи навред край мен; / реч на мама и на татка, / що говорим всеки ден. Ран Босилек, Р, 23.

2. В много и различни посоки; навсякъде. Детето пак посегна към сметалото, но чудо! Неочаквано то подрипна нагоре,.. и се счупи. Шарените му топчета се отърколиха навред: под масата,.., под гардероба. П. Бобев, ГЕ, 119. Мливарите, огладнели и раздразнени от миризмата на ястията и питите, разтичаха се навред. Ц. Гинчев, ГК, 70. От силното движение изгаснаха и двете лампади,.., и старците, като се боеха да не затупа сега и тях Арон, се разбягаха навред. Ст. Загорчинов, ДП, 274. Вестниците бяха разтръбили навред никому непознатото дотогава име на лицеиста. К. Величков, ПССъч I, VI.

Списък на думите по буква