НАВРЕМЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВРЀМЕ нареч. 1. Нито рано, нито късно, а точно във времето, в часа, когато трябва, когато е уговорено или необходимо за някаква цел; своевременно. В първите дни на есента Мехмед Чилията,.., дигна тежка сватба.. Цяла седмица преди сватбата минаваха през Топола... турци, гърци, цигани. Едни яхаха охранени коне, други напрашени от дълъг път,.. — всички бързаха навреме да пристигнат. К. Петканов, Х, 5-6. — Наредете да ни се изпращат вестници в по-голямо количество.. — Вестниците трябва навреме да идват. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 35. Лекцията започна точно навреме. △ Ела за срещата навреме. // В период, срок, когато е необходимо, когато трябва. Михалаки Георгиев забелязваше, че всеки един от българските писатели се е появил навреме. Действувал е и е творил съобразно с времето си великолепно и затова ще бъде четен с жив интерес от следващите поколения. СбЦГМГ, 96. И аз бях много доволен, че всяка книжка на списанието излизаше навреме и добре подредена с подбран материал. Ал. Спасов, С, 70.

2. В период , момент, когато все още няма опасност да се случи нещо неприятно, лошо или когато не е станало късно за нещо; своевременно. Козарче заспало на сянка в тревата. Щукнали козите из кукурузяка. Заю ги съгледал. Припнал при момчето. — Ставай, момче младо! Завърни навреме стадото брадато! Ран Босилек, ВП, 7. Той се метна назад с жален писък: — Олеле, загивам! И добре, че водата беше близо, та свари да се гмурне навреме, тъкмо когато хищната птица връхлетя отгоре му като камък. П. Бобев, ГЕ, 53. — Като не мисли човек навреме, някой ден му се събира всичко наведнъж да премисли. В. Геновска, СГ, 231. Осъдиха го на смърт, но не успяха да го обесят — правителството на Стамболийски навреме амнистира всички осъдени фронтоваци, които бяха взели участие във владайския бой. А. Гуляшки, Л, 6.