НАВРЕМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВРЕМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; навремя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Диал. Обикн. с предл. за или подч. изр. със съюз да. Навременявам. Откъм краварника се чу тревожно мучене. Тя забърза сепнато и влезе да види Софка, която беше навремила да се тели. Ст. Даскалов, СЛ, 412. Клонките на джанките лъщяха от кафявия обрив на пъпките, навремили да се разпукнат. Т. Харманджиев, КВ, 302.