НАВРЕЩЯ̀ВАМ

НАВРЕЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наврещя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. наврещя̀л, -а, -о, мн. наврещѐли, св., прех. Разг. С врещене казвам нещо, обикн. множество обидни, оскърбителни думи; накрещявам, навряквам, наврясквам. Вчера изтупах одеялото от балкона и съседката от другия етаж ми наврещя безброй обидни думи.

НАВРЕЩЯ̀ВАМ СЕ несв.; наврещя̀ се св., непрех. Разг. Врещя много, до насита;накрещявам се, навряквам се, наврясквам се. Цикалов прегърна по-здраво гредата, долепи лице до нея и заплака истерично.. Пешо тръгна към него, но Караджов го спря. Дамян чу, когато той каза: — Ще му мине. като се наврещи, ще му мине. Т. Монов, СН, 226.

Списък на думите по буква