НАВРЪХ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВРЪ̀Х предл. 1. За посочване на място на върха на нещо, на най-високата точка, където се намира или извършва нещо или се насочва, достига нещо. Поехме пътя нагоре, от дървената алпийска къщурка, сгушила се като в гнезденце навръх канарите. Ст. Станчев, НР, 21. Лагерът бързо притихваше и тогава над смълчаната планина екваше далечната и провлачена песен на мъже.. Там, навръх планината, мъжките гласове ечаха ясно и думите на песента отекваха надалеч. Б. Геронтиев, Б, 11. Навръх могилата пак стоеше кир Яне в бялото си гуне и гледаше любопитно на тоя лов. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 173. Белчо изви врат от ярема. — Браво, браво! — измеча той. — Тъй ми харесваш! Петльо го чу, плесна с крила и като подхвръкна навръх къщичката си, изкукурига гордо с изпъчени гърди. П. Бобев, ГЕ, 23.

2. В съчет. с дата, ден (обикн. забележителна дата, голям празник) — за посочване, че нещо става на самия ден, точно на означения ден. Но с приближаването на светлата дата ентусиазмът му.. започна да намалява и навръх тридесет и първи декември спадна до абсолютната нула. В. Цонев, ЕВ, 50-51. Но "Старопланински легенди" се печатаха, когато [Йордан Йовков] бе в Букурещ. Грижата за тях бе възложил на Николай Лилиев и мен... Писма — цели фермани. Първото — навръх Нова година 1927. Сб??СЕП, 403. Навръх Великден, 3 април 1860 г., цариградските българи проведоха акция, която стана една от връхните точки във възрожденските борби. Т. Жечев, БВ, 17.