НАВСУЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВСУ̀Е нареч. Остар. Книж., понякога поет. Напразно, всуе. Альоша гореше с градивните и борчески пориви на народа си, той искаше да бъде полезен с нещо на родината си. Страхуваше се да не изживее живота си навсуе. Г. Караславов, БП, 438. — Та нали сам ти казваше, Прохоре, че светлината трябва да гори, за да носи в себе си светлина. Иначе всяко дело отива навсуе и пада във властта на мрака. П. Константинов, ПИГ, 32. Понякъде стърчеше сред полуизораната черна нива, като скелет, някое изоставено рало, което навсуе очакваше орача си. Ив. Вазов, Съч. VII, 134. Легендата на двадесет столетия / навсуе пей: "Роди се Бог!" — / Звездата Витлеемската пак свети, / но все за магите и за царете. Д. Полянов, Избр. ст, 38. А правдините на патриарха на епархията му остават недокачени и небутнати,.., тъй щото в туй отношение нищо няма да са извърши без неговото мнение против навсуе проводимите тука правила от патриархията. Н. Михайловски, ОВ (превод), 39.