НАВТИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВТЍКВАМ, -аш, несв.; навтѝкам, ‑аш, св., прех. Диал. 1. Втиквам, втъквам нещо някъде, обикн. дълбоко навътре; натиквам¹, набутвам, напъхвам. Като налупи една проста, но сгодна шапчица на едно ухо,.., препаше въз пояса нов силях и по него навтика кавала си,.., па засуче едвам поникналите мустачета и излезе на хорото, всички погледнат на него, а най-вече момите. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 216. Пусто дете, да земе да навтика в стовната една сурия клечки! БД, 118.

2. Втиквам много неща или голямо количество от нещо; натиквам¹, набутвам, напъхвам, наблъсквам, набухвам.

3. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина втикаме нещо някъде. Цвете ѝ са милно моли: / — Бери, бери, Дамянчице, / не ме давай на момите, /../ Заран идат на орото, / навтикат ма по главите. Нар. пес., СбНУ ХIV, 15-16. навтиквам се, навтикам се страд. навтиквам си, навтикам си възвр.