НАВУЩА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВУ̀ЩА мн., ед. (рядко) наву̀ще ср. 1. Четвъртити парчета плат, обикн. вълнен, които се навиват върху крачола от глезена нагоре над цървули като стара, традиционна част от мъжкото облекло; навой. Везаният със сребро елек беше разгърден, червеният му пояс беше смъкнат и се влачеше след него, влачеха се на две педи и ремъците на навущата му. А. Дончев, ВР, 68. Най-идеалната и гиздава носия на котленските овчари е белите като сняг навуща, които дохождат над коленете, завити с черни.. върви или повивки. З. Стоянов, ЗБВ I, 36.

2. Плат, платно за тази част на облеклото. Имаше жени, които и преди работеха, за да печелят, а сега те ставаха все повече. Купуваха вълна, влачеха я и я предяха,.. тъкаха платна, шаяци, навуща. Д. Талев, ПК, 141-142.