НАВЧАС —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЧА̀С нареч. Остар. Веднага, тутакси. Щом ся разнесе слух в града за пренасението му [на императора] в испанската казарма, и улиците навчас ся изпълниха от голямо множество зрители. П. Кисимов, ОА (превод), 110. Навчас ето му се явил един бел кон. СбКШ, 31. Праща заложника с бъклица при кръстницата,.., за да я калеса и поздрави с тия думи: "Много здраве от кръстника до кръстницата, да побърза да забули булката", което и навчас се извършва. Тем., 1881, кн.2, 12. На господарский смях, на ясно време недей вярва, навчас се меняват. П. Р. Славейков, БП I, 281.