НАВЪЗБО̀Г

НАВЪЗБО̀Г нареч. Поет. Много високо, нагоре във висините. Ето и двете скали.. Под една от тях има малък отвор — красива каменна арка. Там вълните се разбиват в яростен набег и пръскат навъзбог грамадни каскади от морска пяна. Кр. Кюлявков, СП, 15. И всѐ се повече скала надвиса / над грозно тържествующий поток; — / но плач, но стон той още не отниса: / тя дълго ощ ще грее навъзбог! К. Христов, ВС, 41. Ей облак чер, грижовен драгоманин / водач, издига се полека навъзбог, / и сякаше оттам простори с поглед строг / измеря. П. П. Славейков, КП ч. III, 56.

Списък на думите по буква