НАВЪ̀НКА

НАВЪ̀НКА нареч. Разг. Навън (в 1, 2, 3, 4 и 7 знач.). "Радо, стани ми отвори, върнах се вече". Като изпищя оная жена отвътре: "Махай се, казва, оттам, аз мъж нямам навънка, той умря на фронта." И. Петров, НЛ, 124. Той [дядо Видул] кимаше към запаления от овчарите огън. — На, излез навънка, огледай се: накъдето и да се обърнеш, все хубаво ще зарадва окото ти. А. Гуляшки, СВ, 278. Навънка бе черна зимна нощ и в мрака сякаш си спотайваше някой чужд, незнаен — някаква студена сянка, готова всеки миг да се втурне и властно да спусне тежката си ръка над болния... Хр. Смирненски, Съч. III, 171. Мил певец побра‑

тим! Дали не мечтай / той, и като мене там се в къта свива, / вслушан как навънка вихъра извива. П. П. Славейков, СЩ, 1916, 50.

Списък на думите по буква