НАВЪРВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВЪРВЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; навървя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, св., непрех. Вървя определено разстояние, докато се наситя или докато се уморя. — Стой, Едрьо!... Ще се навървиш! — думаше той [Златко] на магарето, което, спогнато от наежени мухи, нетърпеливо тропаше с крака и силеше да върви. Ц. Церковски, Съч. III, 31.