НАВЪРВЯ̀ВАМ

НАВЪРВЯ̀ВАМ -аш, несв. (диал.); навъ̀рвя̀, навъ̀рвѝш, мин. св. навъ̀рвѝх, св., прех. Прокарвам, провирам през дупките на нещо връв, въже или под.; навървям. навървявам се, навървя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАВЪРВЯ̀ВАМ

НАВЪРВЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; навървя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, св., непрех. Вървя определено разстояние, докато се наситя или докато се уморя. — Стой, Едрьо!... Ще се навървиш! — думаше той [Златко] на магарето, което, спогнато от наежени мухи, нетърпеливо тропаше с крака и силеше да върви. Ц. Церковски, Съч. III, 31.

Списък на думите по буква