НАВЪРТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВЪ̀РТАМ, -аш, несв.; навъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. навъртя̀л, ‑а, -о, мн. навъртѐли, прич. мин. страд. навъртя̀н, -а, -о, мн. навъртѐни, св., прех. 1. С въртене навивам нещо някъде, на, около нещо, за да го затегна или под.; завивам,
навивам1, навъртявам, навъртвам. На личен ден Матьо.. вадеше от кожения овчарски силяхлък трите колена на кавала. Той ги навърташе едно в друго, прекарваше пръсти през огладените от свиренето дупки и започваше. Ст. Сивриев, ПВ, 6. Той навъртя гайките с френския ключ. △ Навъртам конец около макара.
2. Разг. С въртене, с въртеливи движения на инструмент правя определено количество или много неща, обикн. отвори, дупки; навъртявам, навъртвам. — Да навъртим дупки [в скалата], ама то, докато избиеш една дупка трябва часове. В. Ченков, ЗХ, 46. С бормашина навъртях няколко отвора в стената.
3. Разг. Правя или поставям нещо под формата на дъга, кръг, спирала и под.; завъртам2, извъртявам, завъртявам2. Послучай "драгите гости" навъртяхме две маси и седнахме да се почерпим и поговорим. С. Северняк, ОНК, 117-118. Докторът отвори една врата, над която се отделяше от стената полегата козирка с навъртени под нея железни подпорки. Ст. Сивриев, ПВ, 84. Навъртях една баница с точени кори.
4. Разг. В съчет. със същ. или изрази, означаващи разстояние — изминавам, обикн. с превозно средство, определено количество (обикн. километри), посочено от съществителното или израза; навъртявам, навъртвам. Човекът, милостиви гражданино, е навъртял досега барем петдесет екватора километраж. С. Йончев, ЩД, 22. Панаирните дни бързо минаваха,.. Тичайки по цял ден из магазините, ние навъртяхме един километраж, равен на разстоянието Виена-София. Ст, 1965, бр. 999, 3. Днес навъртях пет километра с колелото си.
5. Прен. Разг. В съчет. със същ. или изрази, означаващи отрязък от време — стигам до края на означеното количество време; изкарвам2, преминавам, навъртявам, навъртвам. Навъртяхме осем месеца казармен стаж. △ Неусетно навъртях петдесет години. △ Навъртях години за юбилей. // Прен. Рядко. Получавам нещо вследствие на преживян, преминат докрая период, количество време (необходимо за тази цел). Охо, ами нали трябва да раста в очите на хората още десетина години, докато навъртя една хубава пенсия! Сп. Йончев, ЩД, 11.
6. Диал. Връщам назад, обратно или отклонявам, насочвам в друга посока; завръщам. — Хей овчарче, хей кехаи, / навъртайте сиви стада / да фанеме вакъл овен, / щото носи златен венец! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 56. Еден царски син беше излегол тие дни на лов и шетайки по гората, дошол кай изворот и се напил вода първо той, после навъртел коньо и той да се напие. Нар. прик., СбНУ Х, 167. // Разш. Насочвам, завъртам2, завъртявам2, завъртвам2. Беше изваил пищолет и беше го навъртил во вещицата прао. СбНУ III, 158. — "Слушайте, бре бракя, рекло едно от магарината, що ми текна, за да ви кажа" — Сите беа навъртели.. уши кай тоа магаре, за да слушает, що ке му каже. Нар. прик., СбНУ ХIV, 123.
7. Диал. Давам нещо в изобилие; наспорявам. Пресекол буката и току беше се изтуриле парчиня от алтън.. Тоа нещо късметот му го навърте. СбНУ Х, 133. Роднинето и приятелите му се избациле со него и го попратиле донегде со молитви: "Добор път и добор късмет, — добра печалба да му навъртит Господ." СбНУКШ, 178. навъртам се, навъртя се страд.
НАВЪ̀РТАМ СЕ несв.; навъртя̀ се св., непрех. 1. За гъвкав предмет, течност и под. — образувам кълбовидна, спираловидна и под. форма, като се въртя; навивам се, увивам се, навъртявам се, навъртвам се. Човекът от съседната маса замълча. Някой от нашите му наля мастика. От стопените парченца лед тя побеля на къдрави струйки, които се навъртяха на спирали. С. Северняк, ВСД, 21. След като моряците го изтеглиха на кораба, въжето се беше навъртяло на кълбо.
2. Често пребивавам или преминавам отвреме навреме някъде; наобикалям, навъртявам се, навъртвам се. Когато пристигнаха няколко коли от града,.., натоварени с чували, старците, които се навъртаха край магазина на кооперацията, извиха вратове, пухнаха дебели струйки дим и се заинтересуваха какво е това в чувалите. Кр. Григоров, И, 118-119. Ние се навъртахме около фурната, поглъщахме жадно дъха на изпечените козунаци и подсмърчахме. Ст. Чилингиров, СБД, 51. Веднъж стопанинът повика при себе си кучето и котката и рече: — Отваряйте си очите! Пазете ми имота, защото покрай моята къща се навъртат крадци. А. Каралийчев, ТР, 122.